Здравейте приятели. Тази седмица публикувам в блога си подбрани части от втората глава на книгата ми "Забравените българи", която подготвям за печат. Ще бъда много благодарен на всички които проявят желание да четат публикациите и решат да правят коментари по нея. Благодаря ви предварително. 



               Първи сведения за произхода на чувашките предци.        В теориите за българския произход на чувашите особено важна роля се отдава на близостта на използвания език в текстовете на някои български надгробни надписи от XIII-XIV век. Редица изследователи са установили, че има много думи от древния чувашки език, използвани в "Именника на българските ханове". Така например известният тюрколог Н. А. Баскаков отбелязва: "В съвременната тюркология се счита за общопризнато, напълно убедително, аргументирано и доказано твърдението, че в чисто лингвистичен план древнобългарският език и съвременният чувашки език се явяват близко родствени по всички допирни точки: фонетика, граматика и лексика". ....................        Разглеждайки многото и най-различни исторически извори, и днес историците все още не са единни по въпроса кои са най-старите земи, обитавани от предците не само на чувашите, но и на всички днешни потомци на древните българи. Хипотезите са много и противоречиви една на друга, а понякога са направо взаимно изключващи се. Искам като автор да подчертая, че тук ще спомена само няколко от хипотезите, защитавани от различни групи учени и изследователи, занимаващи се с тези въпроси. .....................          И така, днес голяма част от учените и изследователите на древната чувашка история приемат, че предците на чувашите са живели на територията между северните подножия на планините Тян - Шан и южните склонове на планината Алтай в районите на горното поречие на река Иртиш в континента Азия.          Други учени разполагат най-старите им територии на съвременните географски карти, далеч на юг от планинската верига на Алтай. Отново в близост до планината Тян - Шан, но този път от страната на нейните южни склонове и още по-точно в близост или дори в някои от клисурите, разположени по северните склонове на голямата средноазиатска планина Памир.         Трета група изследователи и учени приемат за достоверно становището, че най-старите земи в които са живели предците на чувашите, трябва да се търсят отново на юг от склоновете на планинската верига Тян - Шан, но по долината на Таримската котловина, разпростряла се на юг към една от най-суровите пустини днес-пустинята Такламакан.         Разбира се, всяка група учени и изследователи, има свои предположения, доводи и доказателства, с които защитава теориите и хипотези си. Затова искам предварително да кажа, че за мен като историк, трудностите с които е свързан отговора на този въпрос недвусмислено говорят, че в древното минало етническата общност, независимо от това дали ще я наречем с термина "българска" или не, в действителност е играла съществена роля в древната история на Стария свят. ...................
      Същевременно искам още веднъж дебело да подчертая, че целта ми като автор на тази книга, не е свързана със защитата или оспорването на дадена теория или хипотеза. Основната ми цел е преди всичко в общи линии да запозная и насоча вниманието на българската общественост към съдбата и историческото развитие на един друг народ. Този народ живее в Поволжието вече повече от хилядолетие и днес има голямо право да се самоопределя като наследник на волжките българи. .......................        Когато започнах да се интересувам от историческото минало на чувашите, едно от първите неща които разбрах е, че днес много голяма част от чувашките историци и изследователи смятат, че историята на техните предци, трябва да се свърже с историческото развитие на хуните. Голяма част от тях недвусмислено приемат идеята, че народите и племената които наричаме хуни не трябва да се делят нито по расов, езиков или друг признак. Освен това трябва да се знае, че сред съвременните историци и изследователи в Република Чувашия, широко е разпространено мнението, че под общото наименование хуни, се имат предвид голяма част от племената, обитавали в миналото районите на Средна Азия.      Така, знаейки за вече споменатите по-горе условия, на нас неминуемо, ще ни се наложи поне от части да разгледаме два основни въпроса. Разбира се първият от тях е - Кои са били хуните? И вторият може би не по-маловажен въпрос е - Кои са били предците на хуните?      Общоприето е становището, че в края на третото хилядолетие до новата ера предците на хуните, са се занимавали както с пасищно скотовъдство, лов и риболов, така и със занаятчийство. Доказано е, че те обработвали бронза и създавали от него различни оръдия на труда. Историческите извори, открити и проучени до днес, отнасящи се за предците на хуните, ни насочват към предположението, че част от историята им плътно и неразривно е свързано с миналото на голяма част от централните и източните земи на континента Азия.      Редица чувашки учени и изследователи недвусмислено приемат и одобряват доказателствата, че част от народите които са предци на хуните са свързани с едни от най-древните известни ни народи. Такива са например народите и племената на согдийците (сугутите), масагетите, саксите и други като същевременно, те свързват тяхното историческо развитие, както с възхода, така и с постепенното западане на най-старите, познати ни и проучвани цивилизации от районите на Междуречието и Елам в Иранската планинска земя.       Сред историците днес се налага становището, че хуните не са единна етническа група. Много от тях приемат, че хуните и съседните им племена заедно живеели в границите на големи държавни образувания или военно племенни съюзи. Под общото название "хуни" в историческите извори най-често се говори за много племена. С името "хуни" най-вероятно се е наричало едно от племената, което впоследствие наложило властта си над съседните му племена. Като тези държавни образувания или военно племенни съюзи, обхващали най-често степните райони в източната част на Азиатския континент и били заселени най-вече с номадски племена.      Тези държавни образувания или военно племенни съюзи много често контролирали огромни територии южно от Сибирската тайга и обхващащи цялата централна част на континента Азия, разположени от планинските склонове на Тян - Шан до най-източните райони на континента достигащи до днешните Жълто и Японско море.       В трудовете си Н. Я. Бичурин /Иакинф/ пише, че държавните формирования в Средна Азия са с особена форма на управление, при която е имало множество по-малки владения, които ту се сливали, ту се разделяли и се борели за върховната власт в пределите на по-големи и често общо контролирани от тях територии. Тогава, когато е започнал възхода на така наречения "Дом на Хуните", всички племена живеещи на обширните земи контролирани от тях били наречени "хуни".       Известният изследовател на тюркските народи Д. Е. Ермеев пише в своята книга "Етногенезис на тюрките", излязла през 1970 година, че е много вероятно българските, сабирските и други сродни на тях племена да са били част от така наречените хунски или хунорски племена. Затова днес много учени подкрепящи тези предположения приемат идеята, че е възможно и напълно логично да се предположи, че и днешните чуваши са родствено свързани не само с хуните, но чрез тях и с едни от най-древните народи, на Стария свят. Част от тези древни народи като согдийци (сугути), масагети, саки и други, са ни известни днес и са създали свои цивилизации в районите на Междуречието, иранските планински земи и древен Елам.       Така например един от най-известните и уважавани днес творци и изследователи в Чувашия, народният писател, академик Михаил Юхма, свързва историческото минало на чувашите с историческата съдба на согдийците (сугутите), един от най-древните народи на Стария свят. Според него създателят на тази държава се е наричал Урак, а подвластните му согдийски племена са част от така наречените проточувашки или древночувашки племена, създали в Средна Азия, древната държава, известна от историческите извори като Согда (Согдиана, Сугут или Сакат). .......................         Много са и изследванията, от които можем да се запознаем със степента на развитие на земеделието, скотовъдството, занаятчийското производство и търговията на населението в древната Согда (Согдиана, Сугут или Сакат). .......................      Продължаващите вече около век изследвания и археологически разкопки, свързани с историческото развитие на древните народи от Средна Азия, все повече налагат тезата, че в миналото част от согдийските родове са се смесили с тюркските племена. С течение на времето согдийците много са повлияли върху бита и културата на тюркските племена и то дотолкова, че се е стигнало до създаването на неразривно свързани общи културни ценности. .........................      От историческите извори знаем, че през VII век преди новата ера, земите на согдийците били завладени от персите. Това довело до разпадането на древната согдийска държава и до преселването на част от согдийските родове в земите на древночувашките племена, които не влизали в границите на согдийската държава. Тесните икономически и културни връзки, който поддържали согдийците и древночувашките племена, се превърнали с течение на времето в основната предпоставка за свързването на двете общности и образуването на нов единен етнос.     Според академик Михаил Юхма обаче согдийците (сугутчаните) далеч не са се смесили напълно сред древночувашките племена. Част от согдийците (сугутчаните), въпреки че влезли в древночувашката етническа общност, запазили името на своето племе. В последствие и където и да живеели, те използвали своето племенно име сугут (согда) като име за някои от селищата си.      Днес селища с такива наименования се срещат във всички райони на съвременна Чувашия като например Сугут и Мишар - Сугут в Батыревски район, Сугутпусь в Янтиковския район, Сугут, Сугут - Тобрик и Синьял - Сугут във Вурнарския район и други. Сред чувашкия народ и днес са разпространени имена като Урак, Саксара, Ярхуна, Яркуля, Торкуна, Абруй и Апруля. Тези имена на хора свързани с далечното минало на чувашите, са съхранени като светини и чрез тях чувашите продължават да съхраняват спомена за своите предци.      Подобно е положението и при разпространението на съвременни топонимни наименования в Чувашката република и Република Татарстан, като например Сакат, Хурасан, Муркаш, Муру, Маргиана, Бахтиар, Арапус, Курбаши, Супар, Кура Ара Ариана, Корасан и много други, дадени на реки, езера, гори и природни обекти. Много от тези наименования показват тесните връзки, които в далечното минало са имали предците на чувашите с населението на Средна Азия.

За пръв път чета Ваш материал. Обичам историята и преди отделях доста време да чета точно такива книги, за древната история на българите и свързаните с тях народи. Мой познат историк ме насочи към издателствата"Кама"и "Тангра ТанНакРа",но имам и 2 от книгите на варненското издателство"Народен Будител" : България в световната история и цивилизации - дух и култура. В тях има поместени доклади на известни наши историци. Това го казвам, защото съм убедена, че има още много неразкрити дълбоко пазени тайни за древните българи.От докладите например научех, че кирилицата може да се окаже древнобългарска писменост. Колкото за това, кои територии са обитавали предците ни и с кои днешни народи имаме обща история, темата е наистина неизчерпаема...Най - интересна за мен като четиво, подкрепена и с много документални факти бе книгата на Максим Караджов и Цветан Томчев "В прародината на българите". В тази малка книжка освен всичко друго има снимки на чуваши облечени в народните им носии. Шевиците им напомнят на българските и то повече на тези от шопският ни край и това може би обеснява доста неща...

Българите нито са наследници , нито имат нищо общо с тюрките , език, начин на живот , всичко свързано с тях , нито с монголите !!! Доказателствата са прекалено доста , манипулацията и фалшификацията на българската история години наред е правена от евреи историци , грехота е !!!

Заглавието на книгата е "Забравените Българи" - кратка история на чувашите - наследници на Волжките българи. Моля ви никъде не е написано, че българите са наследници на тюрките или на монголите, нито пък е направен опит за някаква фалшификация на българската история. Книгата накратко описва историята на съвременните чуваши, така както те я приемат и разбират. Не им отричайте правото да се възприемат като едни от потомците на Волжките българи и като такива да имат право на по различно мнение за собственото си историческо минало. Камен Калчев.