Здравейте приятели. Тази седмица публикувам в блога си подбрани части от третата глава на книгата ми "Забравените българи", която подготвям за печат. Ще бъда много благодарен на всички които проявят желание да четат публикациите и решат да правят коментари по нея. Благодаря ви предварително. 




 Историческо развитие от ІІІ век пр.н.е. до ІІ век от н.е. в източните и централните райони на Азия            Според много от чувашките историци и изследователи, през III век до новата ера, между степите на Централна Азия и земите северно от Великата китайска стена, възникнало първото голямо държавно образование на конните народи, начело на което застанал военачалника Моде (Метте, Мо-Тун или Мао - Тунг). Много от чувашките историци и изследователи приемат идеята че, той произхождал от владетелският род известен като Дулоба или Дуло. Други историци, приемат че, хуните или хунорите, били обединени още при предшественика на Моде, името на които, най-вероятно, звучало като То - Бан или Дорбан. Той също бил от владетелския род Дулоба или Дуло и най-вероятно бил баща на Моде.            Независимо обаче, кога били обединени хунските племена, според китайските хроники, с името на Моде (Метте, Мо - Тун или Мао - Тунг) се свързва, времето на бързият възход на голямото военно племенно обединение на хуните или хунорите. Според китайските хроники, хунското военно племенно обединение, възникнало около 207 година преди новата ера и обхванало общо 24 (двадесет и четири) племена. Всички земи, контролирани от хуните, заедно с племената живеещи в тях били свързани в големи междуплеменни обединения, чиито водачи се подчинявали на върховния владетел, излъчван от средите на най-силното или главното (централно) племе......         Голяма част от учените и изследователите, които са на мнение, че племената са обединени в източен и западен дял приемат, че към източните хунски племена спадали, тюркоезични, монголски и манджурски племена, а в състава на западните хунски племена, влизали преди всичко тюркоезични и ираноезични племена. Според тях главното племе, влизало в състава на източния дял на голямото хунско или хунорско племенното обединение, а контролираните от него територии били разположени южно от горното поречие на сибирската река Селенга (приблизително в централните райони на днешна Монголия).          Днес изследователите са определили голяма час от наименованията на племената известни ни с общото название хуни. За чисто хунски племена се смятат такива племена като - акацирите, савирите, итиманите, ултидзурите, амилдзурите, алпидзурите, чешите, юечжите, и други. Трябва също така да отбележим, че голяма част от днешните учени и изследователи, приемат становището, че древните предци на чувашите, са живели на територии обитавани предимно от най-западните тюркоезични хунски племена.            През III-II век до новата ера хунското държавно обединение се разраснало и бързо подчинило много ираноезични, фино - угърски и други племена. Така земите, които започнали да контролират хунските племена заели огромни територии разположени приблизително по долното поречие на реките Иртиш и Енисей. Областта на Седморечието (реките разположени на юг от езерото Балхаш - Или, Картал, Биен, Аксу, Лепса, Баскан и Сарканд), а така също и междуречието на реките Амурдаря и Сърдаря в Централна Азия. . . . .
         В древните източни писмени исторически летописи от III-II век до новата ера се говори за племената "пулу, бугур, пулей", влизащи в състава на хунското държавно образование и обитаващи, част от котловините разположени по северните склонове на планината Тян - Шан и горното поречие на река Иртиш. Много учени между които е и чувашкия учен, В. Ф. Каховский приемат, че от тази етническа общност от племена, произлизат и протобългарските племена, определяни много често от днешните учени и изследователите с имената огуро - оногундурски племена, а същевременно, други изследователи предполагат, че тези племена са се наричали често и с името хунори. Характерно е и тава, че етонима бугур - пугур се среща и сред дунавските българи.        Предположенията за генетическото родство на българите и "пулу, бугур, пулей" намират потвърждение и в множество етнографски паралели, свързващи данните от запазените исторически извори за бита и културата на тези хора с бита, културата и традициите на дунавските българи и съвременните чуваши като част от българската народностна група.         Според известният тюрколог В. В. Бартольд чувашкия език е остатък от много ранен стадий от развитието на тюркските езици когато още не са били ясно обособени характерните черти на тюркската езикова група. Това е стадия през който се очертава и развива общ език за голяма част от хунските племена, разположени както на запад, така и на изток.          Л. Н. Гумилев и други изследователи защитаващи идеята, че днешните чуваши са потомци на хуните приемат също, че и езика на чувашите в миналото или е бил езика на част от западните хунски племена, или е много близък до него, или в последствие е произлязъл от него.          Времената през които, прадедите на съвременните чуваши, живели в съседство с монголски, алтайски тюркски и средноазиатски ираноезични племена е оказало голямо влияние върху културата и особено върху езика им. Днес тези отражения са много отчетливи и устойчиви в етнографските и езиковите паралели с тюркските народи от планината Алтай и Южен Сибир и по точно с днешните монголци, уйгури, тувинци, тунгуси, хакаси и други народи. Като пример може да изтъкнем факта, че днес в лексиката и фонетиката на чувашкия език има над 900 (деветстотин) лексикални съответствия в монголския, манджурско - тунгуския и други източноазиатски езици.         През 70-те години на I век преди новата ера, хунската държава се разпаднала под ударите на китайци, усуни и динлини. Тогава най-вероятно, голяма част от хуните, постепенно мигрирали на запад към земите на Приуралието, където живеели племената известни на историческата наука с името канюги.       През II век от новата ера част от хуните установили своите владения на територията на днешния Казахстан. Очевидно там, в източната част на Средна Азия те се смесили с ираноезични племена. Наследниците на тези смесени групи съставили в последствие основата на господстващото население на империята Куш. На границата между новата и старата ера, тя се разпростряла от земите в подножието на планината Урал до земите при бреговете на Индийския океан.      В началото на I век от новата ера предците на чувашите, които произлезли от българските и сабирските племена, изоставили земите си на които живеели с различни, но най-вече тюркски племена и постепенно се придвижили на запад към Аралско море. Постепенно те навлезли в степите на Средна Азия в днешен Казахстан и в района на Седемречието (тоест в земите южно от езерото Балхаш и долното поречие на река Иртиш).      За тези племена ние намираме данни в трудовете на древните летописци, като откриваме, че те говорят за тях под различни имена, като например за българските племена, са използвали много често наименованията - огурски, оногундури, утургури, шарагури и други племена, а така също и за сабирските племена наричани още - савирски, суварски, суазки племена.       Сведения за тях се срещат още в летописите на Дионисий Периегета (около 160 г. от н. е.), в трудовете на александрийския учен Птоломей (II век от н. е.), в летописите на сирийския историк Мар – Абас - Котини (III век от н. е.), в трудовете на големия арменски историк Мойсей Хоренски (V век от н. е.), както и в други запазили се исторически източници на древни историци, учени и изследователи.       Това голямо преселение на запад продължило около два века и било свързано с обособяването им от останалите племена, живеещи в тези земи на континента Азия. Територията която българските и сабирските племена заели била значителна, защото те се местели от своите южни зимни пасища в района на Седемречието, до северните летни пасища в района на вливането на река Иртиш в река Об. . . .  . . .  На юг те влезли в контакт с уседнали източни ираноезични племена, а на север с предците на унгарците, хантите и мансите.       В резултат на продължителната взаимна асимилация и силното взаимно влияние, което постепенно било осъществявано между част от българските и сабирските племена и ираноезичните племена, в език на протобългарите навлезли древноирански думи. Днес в езика на чувашите са се  запазили над 200 (двеста) ираноезични думи, въпреки голямата териториална отдалеченост на съвременна Чувашия от Иран и въпреки различното им историческо различие. Голямо е и отражението върху религията на древните български и сабирски племена, от страна на древните ираноезични племена. Много изследователи приемат, че Зороастризма като религиозно учение е оказал,  силно влияние, върху ритуалите и терминологията характерни за езическите вярвания на чувашите.          С годините и елементи от древноиранската култура също проникнали и достигнали дори и до днес в чувашката материална и духовна култура. Етнокултурните паралели проличават и в имената на някой от традиционните дрехи, или на техни части, в пъстрата гама на използваните шевици, както и в  близката им, а често и дори напълно еднаква обща украса. Установено е и  влияние при приготвянето на някой видове храни, характерни днес, както за съвременните чуваши така и за средноазиатските народи. Трябва да подчертаем също, че тези етнокултурни паралели са важни и свързващи, съвременния чувашки народ с някой от народите живеещи и днес по склоновете и в близост до голямата средноазиатска планина Памир.