Здравейте приятели. Днес ще публикувам в блога си подбрани части от Петата глава на книгата ми "Забравените българи", която подготвям за печат. Ще бъда много благодарен на всички които проявят желание да четат публикациите...   Създаване на Волжка България. Историческо развитие през Раннобългарския период от VIII до Х век

 

Днес голяма част от учените и изследователите разделят древната история на Средното Поволжие, на няколко големи исторически периода. Характерно е обстоятелството, че тези периоди са силно обвързани и зависими с историческото развитие на Волжка България като една от основните държави, развили се и завинаги свързали своето няколковековно съществуване с този район от Земята. Тези големи исторически периоди са следните:

-  Предбългарски период (до VIII век);

-  Раннобългарски период (от VIII до Х век);

-  Разцвет на Волжка България (от ХI век до 30-те години на ХIII век)

-  Златно - Одринска епоха (от ХIII до края на ХV век).

Етническата картина в районите на средното поречие на река Волга до идването на българите била доста сложна. Тези територии са били обитаеми още от дълбока древност. Там са се съхранили паметници още от средния палеолит, мезолит и неолит. В края на неолита по тези земи трайно се установяват племена, които ние днес наричаме с общото име финно угорски. От началото на бронзовата епоха (края на третото хилядолетие преди новата ера) до началото на новата ера в тези земи постепенно проникват от югозапад племената, развили така наречената Фатяновска култура. Тези племена се занимавали със скотовъдство, примитивно (мотично) земеделие и занаятчийство. Добре изработвали медни и бронзови оръдия на труда. През ранната желязна епоха (първото хилядолетие до новата ера) сред племената, обитаващи териториите на Поволжието, започнало разложението на първобитнообщинния строй. В последствие,  тези райони били обитавани както от представители на монголоидната така и от представители на европеидната раса.

Целия добългарски период се характеризира с изключително сложни етнически взаимооношения между волжко - финско население, пермско - финско население, население проникнало откъм Западен Сибир - угърски (унгарски) и угросамодийски племена. Значително влияние върху населението в района оказали и ираноезичните (аланосарматски) народи.

Преселвайки се българските племена заемат обширна територия, която в края на VII и началото на VIII век е практически обезлюдена или много рядко населена. Заселването на българите е съпроводено с активното усвояване на земите, разположени в района на средното Поволжие. Историческите източници днес не са достатъчно единни точни и подробни, за да можем със сигурност да определим както етническата картина на района на средното Поволжието, така и общия брой българи, които се заселват там. Все пак, използвайки основно руски, арабски и арменски източници, ние можем да добием представа за разрешаването на този въпрос. В основните исторически извори от този период има данни, че на територията, където възниква Волжка България се заселват поне 4 - 5, а дори и повече племена, които влизали в голямото племенно обединение на българските племена и които живели преди това в границите на Старата Велика България. Освен тези племена там се заселват и  племена, които преди не са живеели в границите на Старата Велика България, но поради различни причини са принудени да напуснат обитаваните педи това от тях земи.

Едно от най-известните племена, което било част от българската племенна общност и живяло преди разпадането на Старата Велика България в нейните границите е наричано много често в историческите извори с имената берсили(версили) берсула, барсили, басили, берчул, берзити, варсаци. Сведенията за това племе от българската племенна общност са многобройни и се основават на арамейски, сирийски, арменски, ромейски, хазарски, арабски и латински източници. Данни за тях има и в бележки на християнски мисионери от първите столетия на развитие на християнската религия, а така също и в някои български източници. Историческото развитие на това племе свързва историята на българската племенна общност с историята на древна Месопотамия.

 През втората половина на VІІ век берсилите най-вероятно се подчинявали и били предвождани от сина на кан Кубрат - кан Котраг. Племето на берсилите  най-често е отъждествявано с така наречените в руските летописи "сребърни българи". По същото време в арабските летописи това племе се среща с името "нукратски българи". Думата "нукратски" идва от арабски език, като значението и се свързва с думата за обозначение на среброто. Защо точно нукратски или сребърни българи. Едва ли някога някой ще узнае това. Една от теориите днес е свързана с твърденията на някои учени и изследователи, че волжките българи, контролирали сребърните потоци от и за Европа движещи се по пътя на коприната и по река Волга. Срещу данъка който плащали търговците, най-вероятно 10% от пренасяната стока, волжките българи осигурявали защитата на керваните движещи се по тези важни за Средновековна Европа търговски артерии. Така за около два века волжките българи натрупали огромни състояния.

Берсулите били едно от основните български племена, изиграли огромна роля при изграждането на Волжка България. Те остават в историческите извори и като създатели на град Биляр, който бил и столица на Волжска България от втората половина на XII век до 30-те години на XIII век. Много често основаният от тях град Биляр бил обозначаван в руските летописи и като "Великия град на сребърните българи".

Друго по известно племе, изиграло основно значение при изграждането на основите на Волжка България, е наричано много често в историческите извори с имената баранджар, бурунджар, билджар, баранджабин. Предполага се, че това племе е било от тюркски произход и е наброявало около 5000 души - мъже и жени. Една голяма част от тях са били жители на първата хазарска столица - Берсили, както и на градовете Беренджера и Варанца, които били разрушени от арабите по време на войните на Арабския халифат с Хазарската държава. След унищожаването на техните селища голяма част от оцелелите им жители били принудени да бягат на север, за да се спасят от арабските завоеватели и са приети от "сребърните българи", които им позволяват да се заселят в земите по средното поречие на река Волга. В историческите извори се съобщава, че баранджарите са основоположниците на град Болгар, известен по късно като Велики Болгар.

Позовавайки се на археологическите проучвания и изследвания, ние днес можем да кажем само, че общата площ на град Велики Болгар достигала до 1000 хектара, като 600 хектара заемал същинския град и 400 хектара са били предградията му. За сравнение можем да дадем примери с установените днес площи на някой от познатите ни средновековни градове. Така например по-времето когато, е бил изграден град Болгар, Константинопол, е имал площ от 1600 хектара, Багдад 750 хектара (с предградията около 4800 хектара), град Плиска 50 хектара (с предградията около 2900 хектара), Преслав 350 хектара (с предградията около 600 хектара). Най-вероятно баранджите са били мюсюлмани, а името на основания от тях град Болгар е означавало "място за жертвоприношения".

Третото по-значително племе, данни за което има в историческите извори, е племето, известно ни с имената есенгели, аскал, искил, ашкал, асгали. По всяка вероятност това племе било тясно свързано с местното население, живеещо между южните части на планината Урал и северните части на Каспийско море.

Четвъртото известно ни племе е наречено в историческите извори с имената-сауаз, суваз, сувар, савар. Много учени го свързват с известното през VI век племе, наричано савири (сабири, сапири, сипири). Най-вероятно това е едно от първите големи и основни хунски племена, стигнали до Европа по време на Великото преселение на народите. С течение на времето европейските народи започнали да наричат източните земи, откъдето дошло, племето на савирите и другите сродни на хуните племена с тяхното име - савир, сабир. От тук най-вероятно идва и името Сибир, дадено на днешните северни земи на континента Азия.

Между края на V век и началото на  VI век племето на савирите, суварите, заедно с част от българските племена, се установяват в земите на север от веригата на Кавказките планини.

В тези земи, постепенно било изградено Савирско княжество, разположено приблизително на територията на днешен Дагестан. През VI век Савирското княжество укрепнало и станало много известно. Така летописците от този период започнали да описват в трудовете си, под общото името савири, част от хунските племена, разположили се в земите между Азовско море, Кавказките планини и река Волга. През VI век савирските князе, разширили територията на страната на юг към склоновете на Кавказките планини. Към територията на Савирското княжество била присъединена и крепостта Дербент. По това време силната крепоста разположена в Дербентския проход, наричан още Каспийските врати, контролирала пътя свързващ земите на юг от Каспийско море, тоест цялото Междуречие и днешен северен Иран с земите между Черно и Азовско море и долините на реките Дон и Волга. Скоро след това, Савирските князе започнали дори да правят походи на юг от Кавказките планини, като често нахлували и плячкосвали земите на държавата наричана тогава Албания. Тзи ранносредновековна държава обхващала териториите на днешните Грузия, Азербайджан, Армения, източна Турция и северен Ирак.

През 568 г. Савирското (суварското) княжество било разгромено от аварите, които под натиска на хазарите се придвижили от територията на днешен Казахстан на запад, към земите между Черно и Каспийско море. По-късно аварите изоставили и тези земи и се преселили още по на запад. Основната част от аварските племена, преминали Карпатските планини и се заселили в районите на средното поречие на река Дунав.

Междувременно, след като било разбито Суварското княжество, част от суварските племена се преселили на юг в земите на Албания, а друга част останали в земите си и попаднали във васална зависимост от страна на хазарските племена.

След издигането на Западно Тюркския хаганат през 70-те години на VI век, под властта му заедно с хазарските и българските племена попаднали и суварските племена. Това положение продължило до 632 година, когато след вътрешни междуособици кан Кубрат от рода Дуло обединил част от българските племена в мощния военно-племенен съюз, известен ни като Старата Велика България. Суварските племена влезли в нейните предели и най-вероятно били водени и управлявани. След разпадането на Старата Велика България суварските племена, заедно с племената водени от сина на кан Кубрат - кан Котраг, се преселели към средното поречие на река Волга. В земите заселени от суварите централно средище станал изграденият от тях град Сувар. Той бързо с превърнал в един от важните търговски и политически центрове в територите контролирани от кан Котраг.

 Петото по значително племе изиграло голяма роля при изграждането на Волжка България било, известно в летописите с името темтюзи. Сведенията за него са твърде оскъдни, но се знае все пак, че то е българско племе, което  се заселва предимно по долното поречие на река Кама.

В някой от историческите извори се намират данни и различни сведения и за други племена влезли границите на новосъздадената държава. Така например още през 70-те години на XIX век, изследователя С. М. Шпилевский, който подробно изучава древните градове и исторически паметници на Волжска България, открива имената и на племената собекули и челмата, които заедно с другите известни ни племена взели участие при създаването на Волжска България.

За съжаление превратностите в историческото развитие не са позволили да се запазят много от историческите паметници и документи свързани с живота на хората, изградили Волжка България. Въпреки това, от запазените преки и косвени документи за онези години и десетилетия и днес ние можем да си представим, макар и само бегло, какви титанични усилия е коствало на тези хора изграждането на новата българска държава. 

Постепенно установилите се в средното поречие на река Волга български и сродни на тях племена асимилирали голяма част от местното население от източнофински и угърски племена. С течение на времето техните потомци станали част от прадедите на бъдещата чувашка народност.

Единствено поволжките фини били по-близки и компактни съседи на българите, но контактите помежду им били силно ограничени до края на Х век. През VIII век на владетелите на Волжка България се подчинили както и суварските, така редица финско-угърски племена, които са предци на марийците и мордвите. Постепенно на българските владетели се подчинили така също и част от огузите, от които произлизат днес башкирите.

През IХ век голяма част от угърските племена, които са преки прадеди на днешните унгарци постепенно започнали да се преселват на запад и достигнали до областта Панония, разположена по средното поречие на река Дунав. Там те се установили и  в продължение на години извършвали опустошителни набези в много от западно и централно европейските държави.

Трайно установили се в земите по средното поречие на река Дунав, през 1000-та година унгарските племена постепенно създали и своя държава, която съществува на тези територии и до днес. Въпреки унгарското преселение връзките изградени между унгарските племена и българските племена в старите земи на Поволжието се запазили и били толкова силни и трайни, че дори и днес в унгарския език има над 500 българско-чувашки думи, а в културните им традиции има много общи паралели.

 

Скоро публикувах в три части изследването си "Как бяха измислени “волжките българи”. Хронология и технология на измамата". Това е линк към първата част:
http://iliyanv.blog/history/2016/02/01/kak-biaha-izmisleni-voljkite-bylgari-hronologiia-i-tehnologi.1426594
Мисля, че няма да загубиш нищо , ако им хвърлиш едно око.

Всеки пише историята БЪЛГАРСКА ,анализира и коментира .Аз искам да попитам някой ще седне ли да систематизира ли всички доказани факти и да напише някаква приемливо истинска история за СВЕЩЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД че да се гордеят децата че са наследници на такъв велик народ БЪЛГАРСКИ. Докога ще търпим някакви смешници историци да дрънкат глупости не е ли срамота пред подвига и велик БЪЛГАРСКИ дух.Някой ще се заинтересува ли да се предоставят на БЪЛГАРИЯ всички ръкописи който са изнесени в чужбина включително да се настоява и за ръкописите който се пазят във Ватикана.Монголия ни е предлагала да ни предостави някакви документи никой не е проявил интерес .Докога ще се изписват само предположвния и глупости от мастити историци. Не е ли срамота всеки да пише на парче без да има нещо систематизирано и доказано за народ който е оставил такава ярка следа в световното развитие да не кажа народ който е създал тоя неблагодарен свят.Името БЪЛГАРИН все още е етикет за подражание и благородство нищо че тия комунистически идиоти съсипаха имиджа на БОГОИЗБРАН ЧОВЕК -БЪЛГАРИН пратен на тая грешна земя да спаси хорските души и да им даде знание да живеят.Красив и честен като БЪЛГАРИН етикета само за нашият народ.Н