Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2016 16:51 - Избрани части от книгата "Забравените Българи" - Камен Калчев
Автор: kamenkalchev Категория: История   
Прочетен: 474 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2016 16:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Здравейте приятели. Днес публикувам части от Осма глава на книгата "Забравените българи", която подготвям за печат. Ще бъда много благодарен на всички които проявят желание да четат публикациите.

Политическо развитие на чувашките земи в границите на Казанското ханство (1438 г. - 1522 г.)

 

През 1438 година на територията на днешните Самарска, Уляновска и Пензенска области в Поволжието, по десните брегове на река Кама, в югозападните райони на днешната република Татарстан и в югоизточните области на съвременна Чувашия, било образувано силното Казанско ханство.

За осемдесетгодишния период от 1359 година, съвпадащ с началото на междуособиците в границите на Златната Орда до 1438 година и образуването на Казанското ханство, били унищожени, разорени и превърнати в пепелища над 2 000 (две хиляди) градове и села. Едва ли не цялата територия, на която възникнало Казанското ханство, отново била превърната в "диво поле", което служело за летни пасища на кипчако-татарските скотовъдци влезли в състава на създадената в края на XIV век, така наречена Ногайска Орда.

В резултат на масовото избиване по време на войните или в следствие на последвалите ги глад болести и разорения в края на XIV век и първата половина на XV век, българският етнос в Поволжието се оказал на границата на почти тотално изчезване. На практика българското население в този регион загубило всичко. Земите на които била създадена родината им - Волжка България, самостоятелното си държавно управление, политическия си и духовен елит, многовековните си материални и културни постижения, а даже и етническото си самосъзнание. Много историци и изследователи смятат, че българския етнос в Поволжието, като отделна обособила се общност, загубил през този двувековен период, от завладяването на Волжка България през 1236 година до началото на ХV век, над 80% (осемдесет процента) от населението си. Има и други учени според които този процент е още по-висок.

Това е времето когато на тези територии, сред пепелищата на разорените селища, от разпокъсаните семейства и родове на оцелелите потомци на волжките българи се ражда и постепенно се развива нов етнос, който историците днес определят като “българско – чувашки”.

През първата половина на XV век Златната Орда се разпаднала напълно и безвъзвратно. На земите, които тя контролирала, постепенно се образували Сибирското, Кримското, Казанското и Узбекското ханство, Ногайската Орда и така наречената Голяма Орда.

През 1438 година хан Улу - Мухамед, който установил с войските си контрол над територията на средното Поволжие, станал основател на ново ханство с център град Казан. Основни поддръжници на новото управление били кипчако - татарските феодали. Границите на ханството не били устойчиви, но териториите, на които живеело оцелялото население от току що започналия да се оформя, българо - чувашки етнос, влизали изцяло в неговите предели. Западната граница на ханството достигала до река Сура, а източната се простирала до средното поречие на река Кама.

Освен кипчако - татарско население, в ханството живеели българо - чуваши, марийци, значителни количества мордви и удмури, а така също и част от башкирите. Кипчако - татарското население било малобройно, но с течение на времето се увеличило, асимилирайки преди всичко българо - чувашите. Болшинството от феодалите, духовенството, всички чиновници, основната част от войската и голяма част от търговците и занаятчиите били от кипчако - татарското население.

Цялата територия в границите на ханството се приемала за земя на хана. Като върховен неин собственик, той я раздавал на феодалите си - емири, тархани, мурзи, шейхове и други, и им давал правото да събират от различните по големина територии определени данъци като ясак и други. Срещу това изисквал военна, административна и други служби.

Административните единици, на които се деляла територията на ханството се наричали "даруга", на чувашки "тарах" - страна или край. Тези "даруги" били 6 (шест) или 7 (седем) на брой и се управлявали от емири. От своя страна те се делели на улуси и стотни управлявани от кипчако - татарски и местни феодали.

През XIV век и в началото на XV век, в условията на непрекъсната борба за оцеляване, приблизително около половината от българо - чувашко население се преселило на изток по средното поречие на река Кама. Цялата територия на изток от град Казан, където живеела основната маса от българо - чувашкото население, в последствие била наречена "Чувашка даруга".

Другата половина от българо - чувашите продължила да живее по десните брегове на река Волга, главно в гористите райони между реките Волга и Сура, като на юг земите им били ограничени от реките Кубня и Киря.

До XV век земите на изток от реките Ветлуга и Сура, заети от чувашко население, били известни като "черемийска" (марийска) земя. Първото споменаване на тези земи с името "Чувашия" е от началото на XVI век в записките на З. Гербешеин, направени в периода 1517-1526 година и описващи московските земи. Пълното заселване на северните райони на днешна Чувашия станало в края на XIV век и началото на XV век, като една част от местното население - черемисите, явяващи се предци днес на марийците, било асимилирано, друга част от тях постепенно се изселила на север. До края на XVII век обаче в руските летописи, продължило да се описва населението, живеещо по източните долни брегове на река Сура като "горни черемиси", "черемиски татари" или просто за черемиси. В действителност, черемисите живеели през този период, само на една силно ограничена територия източно от устието на река Сура.

Така в хода на сложните военно - политически, културно - генетически и миграционни процеси, които протекли между XIII век и началото на XVI век българо - чувашкият народ се оказал разделен в два отделни и сравнително изолирани помежду си района влизащи до татаро - монголското нашествие в крайните западни и източни райони на Волжка България. Между тях след установяването на хан Улу - Мухамед в средното Поволжие се заселили около 40 000 кипчако - татари, а в последствие и много търговци и занаятчии от Астрахан, Саркел, Приазовието, полуостров Крим и други места. Постепенно това смесено население и техните потомци започнали да се наричат "казански татари".

Своеобразно се е проявила и съдбата на хората, потомци на волжките българи, които останали или постепенно се заселили и смесили с пришълците, кипчако - татари, в и около самия град Казан, тоест в центъра на казанското ханство. Данни за това население има в историческите извори още от XV век, до първата половина на XVII век. Съгласно данъчните книги, в границите на Казанския уезд, на руската държава, към средата на XVI век и през първата половина на  XVII век, на тези територии имало около 200 чувашки селища. Дори в центъра на "етническата" територия, заета от "казанските татари" чувашкото население преобладавало и то неколкократно. В данъчните книги от 1602 година и 1603 година е записано, че в смесените селища в Казанския уезд били отбелязани 802 чувашки домакинства срещу 228 "татарски".

Както предполагат някои изследователи, сред които е и Г. Ф. Саттаров, с името "ясачни чуваши" се назовавали онези групи от българо-чувашкото население, в езика на които кипчакските говорни елементи не удържали окончателна победа и българските езикови елементи се запазили в значителна степен. За това свидетелстват много от имената на селата в тази територия.

При изграждането на чувашката народност, без съмнение, основния и доминиращ компонент бил българският и още по-точно на българите от Волжка България. За това свидетелства уникалното предаване на "Р" и "Л" езичните особености в езика, както и многобройните етнокултурни и битови особености, напълно проявяващи се и характерни за българите от Волжка България.

Основната част от българо - чувашко население, живеещо в границите на Казанското ханство, съставяли така наречените черни ясачни хора (хура халах), живеещи в селата и плащащи основния данък ясак, както и изпълняващи различни други задължения. Ясачните чуваши се управлявали от свои, но подчинени на ханските управители, окръжни князе (емпу), малки князе (пу), стотници (серпу), десетници и тархани (вунпу), които живеели сред тях и имали малки стопанства. Значителна част от населението на ханството били чура (роби), главно от средите на военнопленниците.

Особено важен за приходите на хановете на Казанското ханство бил данъкът ясяк (десятък). Той се плащал в натура и пари. Освен него имало и много други налози и задължения,  които също били особено обременителни. Заради това населението на най-западните краища на Казанското ханство често се бунтувало, но силите му били малки и то не можело да се противопостави само на ханските войски и управляващите го наместници на хановете.

На цялата територията на днешната република Чувашия, още от края на XIII век в резултат на татаро - монголското нашествие и последвалите го години на нови и нови опустошения, съществувал само един град, наречен Веда-Суар. В руските летописи от 1469 година насам той бил наричан вече Чебоксари или Чебоскар. По време на походи срещу Казанското ханство руските войски често се установявали край него и разорявали района му.

Още от 1220 година с изграждането на град Нижни Новгород, построен върху основите на основания през 922 година български град и крепост Джунне кала, русите се оказали непосредствени съседи на волжките българи. През 1372 година. русите изградили град  Курмыш на река Сура. През 1523 година при вливането на река Сура в Река Волга бил изграден и град Васильсурск. Постепенно руската държава се опитвала да присъедини така наречената "горна страна", тоест Чувашкия край и да си създаде удобен плацдарм за овладяване на средното поречие на река Волга и унищожаването на Казанското ханство.

Повече от сто години военните действия между руските войски и войските на Казанското ханство се водили на територията на Чувашката даруга. В летописите между 1439 година и 1549 година са запазени данни за 31 (тридесет и един) похода на войските на Казанското ханство срещу руските градове и за 33 (тридесет и три) похода на русите срещу различни части на ханството. Особено разорителни за земите и населението на Чувашката даруга били походите през 1467, 1468, 1469, 1470, 1487, 1506, 1508, 1523, 1524, 1530 и 1547 година. Военните действия се редували и със системни набези на конни отряди нахлуващи от земите подчинени на Ногайската Орда.

Постепенно сред чувашите се оформила и развила идеята, че ако подпомагат руските войски, воюващи срещу Казанското ханство и присъединят земите, на които живеели, към руската държава, руските царе ще намалят данъците, които плащали и така ще облекчат живота им. Освен това насилствено насажданата сред хората ислямска религия помогнала за асимилацията на голяма част от чувашкото население. Част от населението, живеещо по левите брегове на река Волга, било отново насила ислямизирано и постепенно станало част от така наречените казански татари. Друга голяма част обаче от компактните групи чувашко население, живеещи по десните брегове на река Волга успешно се противопоставило на асимилацията.

През 1545 година представители на чувашите отишли при руския цар Иван IV и обещали да подкрепят войските му, ако присъедини земите им към руската държава, намали данъците и така облекчи живота им.

През 1546 година властта в град Казан, била взета от Шах - Али. Той бил владетел на малкото Касимовско ханство, чиито център бил град Касимов. Касимовското ханство обхващало малка територия, разположена по западните граници на Казанското ханство. Шах - Али организирал в продължение на двадесет и пет години поход след поход срещу Казанското ханство с цел да завземе ханския престол в град Казан. За осъществяване на своите завоевателни стремежи той много разчитал на руската държава. За негово съжаление обаче, само месец след като завзел Казан, срещу него бил организиран заговор и той бил свален от власт. Новият владетел на град Казан, хан Сафа - Гире се отказал от подкрепата на руската държава и потърсил помощ от Османската империя за утвърждаването си на ханския престол.

Междувременно хан Сафа - Гире обещал на Ногайския хан, така наречената "Горна страна" и Арския край, тоест земите на чувашите и териториите, разположени около град Арск. В замяна на това Ногайския хан помогнал на хан Сафа – Гире да задържи и укрепи властта си в град Казан.

Положението на чувашите, марийците и мордвите живеещи на тези земи, се очертавало да стане още по-тежко. Същевременно срещу Москва започнал нов поход и войната отново се подновила. В началото на декември 1547 година голяма група от представители на чувашкото и марийското  население, живеещи в границите на Казанското ханство, отново отишли при руския цар Иван IV и му обещали подкрепата си. Така и през следващите 1548 година и 1550 година отново и отново от различни части на ханството, където живеели чуваши, били изпращани техни представители до Москва със същите искания и обещания.

През 1550 година цар Иван IV лично оглавил поредния поход насочен към Казанското ханство и към самия град Казан. В края на февруари руската армия се установила край устието на река Свияга, а през лятото на 1551 година за около четири седмици от края на месец май бил построен сравнително големия и много добре укрепен град-крепост Свияжск. При строителството на града участвали и много чуваши и марийци, живеещи в намиращите се в близост селища. Много скоро градът се превърнал в преден укрепен пост и изходен пункт за продължаващото настъпление на руската армия към град Казан.

В протежение на цялата 1551 година така наречените "горни чуваши" изпращали свои първенци до руския цар Иван IV. Те му обещали, че ако руския цар ги закриля, не само ще подпомагат руските войски, но и ще се включат в строителството на руски крепости които да ги защитават.

Освен това се задължавали и да подържат пътищата минаващи през земите им, както и да изпълнява различни военни и други задължения към Москва, за да може руската армия бързо да се придвижи към град Казан и да свали омразния им хан който все повече и повече ги подтискал.

Действията им били напълно естествени, защото население в Казанското ханство се стремяло да се избави от разорителните военни сблъсъци в неговите земи и да се освободи от все по жестокото и безскрупулно управление от страна на владетелите на ханство. Чувашите просто искали най–сетне да спрат войните в земите им и затова били готови дори сами да се подчинят руския цар.

От своя страна цар Иван IV се задължил след като присъедини земите на така наречената "Горна страна", да признае в границите на руската държава самостоятелното управление на чувашкото население с център град Свияжск, и освен това да го освободи от данъци за три години.

През юни 1552 година 150 000 (сто и петдесет хилядна) армия, въоръжена със 150 оръдия, отново начело с цар Иван IV, потеглила от Москва като се движела в две колони. Едната колона преминала през град Муром, а другата през град Рязан. В хода на похода към руските войски се присъединил и чувашкия княз Камай. Той превел част от настъпващите руски войски през обходни пътища в тила на казанските войски.

На 20.08.1552 година многохилядната руска армия достигнала до град Казан и бързо го обсадила. Започнала продължителна обсада съпроводена от отделни сблъсъци между обсадени и обсадители. Опитите на малобройните защитници да разкъсат обсадата така и не се увенчали с успех. На 02.10.1552 година след двумесечна обсада град Казан бил превзет с щурм. При обсадата и щурма на града активно участвали големи военни отряди, съставени от чуваши и марийци. По-време на битката се проявил чувашкият княз Дмитрий Чуваш, потомък на известния болярски род на Вагрим, който още през ХV век се бил преселил в Московска Русия.

С превземането на град Казан руската държава ликвидирала Казанското ханство и присъединила към себе си средното поречие на река Волга. За чувашкото население този акт бил сам по себе си прогресивен. Прекратени били безкрайните войни между Русия и Казанското ханство. Спрели и периодичните опустошителни набези от страна на ногайски, кримски и други татарски орди. Оказали се между Москва и Казан, чувашите не искали да воюват с никого. Нямайки възможност за друг избор и за да оцелеят като общност, те приели за момента по-малкото зло, което се изразявало в лицето на руската държава.




Гласувай:
1
0



1. iliyanv - Атълшчи Пълхар
24.03.2016 08:38
- демек "Волжка България" на шувашки. На същия тюркски език, на който са 40% от епиграфските паметници от време оно преди идването на Златната орда. Напразно ще похабиш хартията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kamenkalchev
Категория: История
Прочетен: 16479
Постинги: 11
Коментари: 10
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031