Здравейте приятели. Днес публикувам части от Девета глава на книгата "Забравените българи", която подготвям за печат. Ще бъда много благодарен на всички които проявят желание да четат публикациите.

Оформяне на чувашката народност. Политически и социално-икономически промени сред чувашите от средата на XVI до края на XVII век.    

 

Присъединяването на Чувашкия край към руската държава и последвалите промени, както в политическо, така и в религиозно отношение, предопределили новия ход в социалната и етническата история на чувашкото население. Наистина, постепенно на голяма част от чувашкото население било насила наложено източноправославното християнство. От друга страна това обаче, до голяма степен помогнало на чувашите живеещи в границите на Казанското ханство да се запазят като етнос.

В противен случай, те щели постепенно и най-вероятно напълно, да бъдат ислямизирани. Чувашите можели дори напълно да изчезнат като етнос. Нещо напълно възможно в ония времена на жестокото управление и подтисничество от страна на владетелите на Казанското ханство.

За съжаление, в състава на руската държава социалния и националния гнет над чувашкото население с течение на времето се засилвал все повече и повече. Руските царски власти постепенно ликвидирали самоуправлението на чувашите и започнали да унищожават културните им постижения.

Непосредствено след присъединяването на земите им към Русия и налагането на руската власт в Поволжието, чувашките селяни били зачислени към така наречените "черни хора". С този термин била обозначавана категорията на селяните и търговците в Русия, които плащали многочислени данъци и изпълнявали многобройни задължения и повинности. Така под бремето на многовековното потисничество, чувашкия народ постепенно започнал да изостава в своето политическо, икономическо и културно развитие.

Присъединяването на чувашкия етнос към Руската империя, довело и до редица важни позитивни последици за обикновените хората. Спрели кървавите и разорителни войни в региона и за населението настъпили времена на сравнително мирен живот. Липсата на военни действия в средното Поволжие, както и сравнително стабилната власт наложена от руските царе, се отразила положително върху начина на живот на местното население. Много скоро  промяната на начина на живот, довела и до сравнително бързо увеличаване на населението.

Пряка последица, свързана с това увеличаване, била и възможността за неговото сравнително голямо разселване. За това спомогнала и политиката на руските власти, които предоставяли големи участъци земя на всички хора от Поволжието, които искали да се преселят както в безлюдните земи по десните брегове на река Волга, така и по на изток, югоизток и североизток. Важна причина за сравнително бързото и масово разселване, била освобождаването на хората от данъци за период от няколко години. За сметка на това царските власти искали от преселниците да служат в армията и да изпълняват различни военни задължения.

Това довело до повторното заселване на обезлюдените още от края на XIII век по време на монголо - татарското нашествие територии в средното Поволжие. Чувашите за сравнително кратко време се заселили в голяма част от земите, превърнати през ХІІІ и ХІV век в така нареченото "диво поле". В миналото тези земи влизали в границите на Волжка България и хората знаели за това. В народната памет от поколение на поколение се пазели спомените за миналото на тези земи и чии потомци били самите чуваши.

Този продължителен процес бил особено силен през втората половина на XVI век и през целия XVII. Той предоставил възможност на чувашкото население през XVII век да се разсели на широко в средното Поволжие. За сравнително кратък период от време, освен върху старите територии на така наречената „Горна земя”, чувашите се разселили далеч извън границите на днешната Чувашка република. Към края на ХVІІ век, земите заселени с компактни групи чуваши се увеличили значително и обхванали големи области извън района на средното Поволжие. Много от тези земи влизат днес в границите на Самарска област, Уляновска област, Република Татарстан и Република Башкирия. Някои групи чувашко население се заселили чак в Оренбургска област и дори в западните части на Сибир.

Голяма част от чувашите живеещи днес на територията на Самарска, Саратовска и Оренбургска област са потомци на изселилото се чувашкото население от районите, в които живеели към средата на XVI век. Това население било привлечено от руските царски власти, към тези земи през втората половина на XVII век и първата половина на XVIII век. Властите отново им обещали няколко годишни данъчни облекчения, а от своя страна заселниците се задължавали да строят укрепени крепостни линии по тези земи. По такъв начин, през втората половина на XVI век и през XVII век чувашкото население постепенно се разпростряло и усвоило големи територии не само от така нареченото "диво поле", но и далеч, далеч на юг, югозапад и запад от основните територии, които заемало към средата на XVI век.

По приблизителни изчисления и въз основа на запазените регистри за населението, някой историци и изследователи правят изводи, че в края на XVII век, само на територията на днешната Република Чувашия, от мъжки пол са живеели от 160 000 (сто и шестдесет хиляди) до 170 000 (сто и седемдесет хиляди) чуваши. Това била сериозна цифра, като се има в предвид, че чувашкото население било около или дори малко повече от 80 % (осемдесет процента) от цялото населението на тези земи.

След завладяването на Казанското ханство от русите, за управление на територията на така наречената "Горна страна" били построени много нови административни центрове и военно опорни пунктове. Още през 1555 година пръв сред тези центрове бил градът - крепост Чебоксари. Постепенно се появили през 1583 година град Козьмодемьянск, през 1589 година град Цивильск и през 1590 година град Ядрин.

Новите градове станали центрове и на административни области уези, изграждащи по-големите административни области, наречени губернии. Териториите на които живеело чувашкото население, се оказали разделени между няколко губернии. Освен в границите на Новгород - Нижнегородската губерния и Казанската губерния, земите, в които имало значително чувашко население, през времената на царско управление в Русия, периодично били административно разделяни. Така през XVII век те били в границите на Астраханската губерния, а по-късно и в границите на Симбирската губерния.

Това административно разделяне, на териториите населени с преобладаващо чувашко население, изиграло своето голямо негативно значение през този период от време. Като следствие от него била започналата сравнително по-късно консолидация на чувашкия народ. По-късно се наложило и чувството за единна принадлежност на чувашите към общата чувашката етническа общност.

Част от чувашите, попадайки сред населението от други народи живеещи в тези земи, се смесило с тях и загубило, историческите си корени и чувството си за етническа принадлежност към чувашката общност. Особено силен бил този отрицателен процес сред чувашкото население, заселило се на териториите разположени по долното и средно течение на река Кама, където част от него отново приела исляма.

Тази религия била широко разпространена сред оцелялото в този район не само българо-чувашко население, но и сред хората от различни народностни групи, живеещи там. Постепенно част от чувашките преселници се смесили с местното население, живеещо по тези земи. Заради това още в края на XVII век, руските данъчни чиновници започнали да го причисляват към така наречените "ясачни татари" или към башкирското население.

Още в първите години на руско управление в старите чувашки земи, царските власти започнали политика на засилена колонизация Тя се изразявала в активно и всестранно подпомагане на руски помешчици и обикновено руско население заселващо се в някой опорни за властите селища. Това довело и до отнемане на земи от чувашкото население, което често и по силата, на така стеклите се обстоятелствата, започнало да се преселва към по безлюдни територии. Царските руски власти, дори започнали да раздават земи с живеещото на тях население и на руските манастири. Постепенно, всички земи на Казанското ханство в които влизали и териториите населени с чуваши, били предадени от руските власти, като църковни или светски владения на Казанските епископи или на заселилите се по тия земи руски феодали.

Цялото висше феодално съсловие на българо-чувашкия народ било унищожено или асимилирано още от монголо - татарските нашественици или от владетели на Златната Орда и Казанското ханство. Към момента на присъединяване на "Горната страна" към руската държава, чувашите имали само няколко малки феодали "князыки" (стотни и десетници), владеещи малки поземлени владения. Сред чувашите имало само един "окружнои князь". Той се наричал Темей Теняков и имал сравнително големи владения, разположени в района на град Чебоксари.

За разлика от руските селяни, чувашите не били направо подчинени на руските помешчици, тоест те не били превърнати в крепостни частнособственически селяни. Основната маса от чувашкото население останало в положението на така наречените "черни хора" и освен преките и многочислени данъци, било задължено да изпълнява много задължения като строителството и ремонта на крепости, отбранителни съоръжения, пътища, мостове и други обекти. Освен това по време на война от всеки шест семейства в армията трябвало да отиде по един войник и той да бъде въоръжен и издържан от тях.

Недоволството на чувашите от руското управление често се изявявало в бунтове или в подкрепа на различни селски въстания или движения, насочени срещу царските руски власти. През 1606 година срещу царските власти започнало голямо въстание начело на което застанал И. И. Болотников. Чувашкият народ масово подкрепил въстанието. През есента на 1609 година въстаническите отряди завзели Чебоксари и Козьмодемьянск, разбили административните учереждения и прогонили или избили местните феодали и богати търговци, които ги ограбвали и били подкрепяни от властите. Във въстаническите отряди влезли много руснаци, мордви, марийци и татари като в техните земи въстаническите действия продължили до 1610 година.

Чувашите активно участвали и във военно-политическите събития от началото на XVII век, свързани с полската интервенция в Русия и последвалото завладяване на град Москва от поляците през 1610 година Този път обаче, много чуваши влезли в състава на първото опълчение на П. Ляпунов, което се събирало в град Рязан през 1611 година и имало за цел да освободи град Москва. През есента на същата година започнало да се събира и ново опълчение в Нижни Новгород, начело с К. Минин. В отрядите му отново влезли много чуваши. През август 1612 година основните сили на опълчението напреднали към град Москва и го освободили.

През XVII век сред чувашкото население все още съществувала малка феодална прослойка от около 300 (триста) малки феодали, имащи малки имоти, от които можело да се изкарва продукция, равняваща се от 10 (десет) до 120 (сто и двадесет) данъчни десетици. С времето обаче те започнали да губят все повече и повече своята икономическа и политическа сила. Властите ограничавали влиянието им и постепенно ги приравнявали към положението в което се намирали останалите чуваши.

Друга прослойка сред чувашкото население представлявали новопокръстените чуваши, живеещи в градовете Свияжск, Чебоксари, Козьмодемьянск и Ярдин. Те също владеели малки поземлени участъци, от които можели да изкарват продукция, равняваща се на 15 (петнадесет) до 20 (двадесет) данъчни десетици. Основното им задължение било да изпълняват военна служба към правителството като десетници и стотници. С времето властите ограничили и тяхното влияние и постепенно ги приравнили към положението, в което се намирали останалите ясачни чуваши. Към края на XVII век тази малка социална прослойка напълно изчезнала.

Особена прослойка сред чувашкото общество били чувашите, които носели дългогодишна служба в Руската армия. Много от тях живеели със семействата си по така наречената Карлингска укрепена линия, а средата на XVII век много от тях били заселени край Симбирската укрепена линия. Те имали значително по-големи имоти, от които можело да се изкарва продукция, равняваща се на 70 (седемдесет) данъчни десетици.

Най-голямата част от чувашите били така наречените "ясачни" чуваши. Те били обединени в така наречените съседни селски общини. Голямата част от обработваемата земя и пасищата се разделяли между отделните семейства. Много често тези участъци се предавали по наследство. Горите, реките и езерата били за общо ползване.

Сред чувашите имало и малка прослойка сравнително богати хора, но основната част от населението спадала към така наречените хора със "средно" състояние. Заради сравнително силните родови връзки сред чувашите, хората, които нямали никакъв имот или се разорявали, били сравнително малко.

Особеностите на наложения феодален строй се състоял в това, че ясачните чуваши се явявали крепостни селяни на държавата и били прикрепени към земята която била собственост също на държавата. Ясачните чуваши не можели да изоставят своята земя, или да напусната своето село за продължително време без изричното разрешение на местния господар които бил много често и държавен служител.

Ясачните чуваши изпитвали не само социален, но и национален гнет. Те не можели да участват в управлението на отделните области (уезите) или в висшестоящите органи на държавната власт. Напротив, държавните власти правели всичко възможно да заличат обичаите, традициите, вярванията и езика на населението. През 1681 година правителствените власти започнали дори насилствена християнизация на чувашите.

Чувашкото население многократно подкрепяло въстанията срещу издевателствата на централната власт и непосилните данъци, които били заставяни да плащат хората. Особено голямо и остро станало недоволството на населението в Русия от водената правителствена политика в края на 60-те години на XVII век. Между 1670-1671 година в царска Русия продължило, въстанието водено от Степан Разин. Чувашите подкрепили масово въстанието което обхванало голяма част от Поволжието. Начело на много отряди на Степан Разин стояли чувашки атамани, като един от най-известните му атамани, бил чувашът Байдул Искеев. Той даже, имал титлата полковник в селската въстаническата армия. Въстанието на Степан Разин продължило до есента на 1671 година и било удавено в кръв. Последвалите след това погроми и издевателства, от страна на руските царски власти и армия засегнали чувствително както другите народи в Поволжието така и чувашкото население.