Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2016 16:57 - Избрани части от книгата "Забравените Българи" - Камен Калчев
Автор: kamenkalchev Категория: История   
Прочетен: 573 Коментари: 0 Гласове:
0



 Здравейте приятели. Днес публикувам части от Единадесета глава на книгата "Забравените българи", която подготвям за печат. Ще бъда много благодарен на всички които проявят желание да четат публикациите.

Етническо развитие на чувашкия народ през XVIII век в Руската империя.

 

В края на XVIII и началото на XIX век от географска гледна точка териториите, на които живеело чувашкото население, вече почти напълно съвпадали със съвременните територии, на които днес живее чувашкият народ. В района на Средното Поволжие постепенно, но достатъчно ясно се обособили териториите на разселване, както за чувашите, така и за другите етнически групи като руснаци, мордви, марийци и татари.

Между XVI-XVIIIв. чувашкото население почти три пъти увеличило териториите, на които преобладавало като етническа група. Постепенно били заселени земите, влизащи в днешните югоизточни части на Чувашката република, районите на Задкамието и левобрежна Волга, Симбирския и Самарския край, както и района на Приуралието.

Общата численост на чувашкото население в Русия също бързо нараснала. От около 218 000 (двеста и осемнадесет хиляди) души през 1719 година до около 844 000 (осемстотин четиридесет и четири хиляди) към 1897 година. За целия период от около 370 години от присъединяването на чувашките земи към Русия до началото на революционния период, числеността на чувашкото население се увеличила около 10 (десет) пъти.

Съгласно данните от първата ревизия (1719-1723 година) чувашката народност, която наброявала около 218 000 (двеста и осемнадесет хиляди) души, била една от големите народности в Руската империя. По-големи от нея по численост били руснаците - 11 000 000 (единадесет милиона души), украинците - 2 000 000 (два милиона), белорусите - 382 000 (триста осемдесет и две хиляди), естонците 309 000 (триста и девет хиляди) и цялото така наречено татарско население в границите на руската империя, което било около - 293 000 (двеста деведесет и три хиляди). Чувашите превъзхождали по численост мордвите, които били около 197 000  (сто деветдесет и седем хиляди), така наречените "казански татари" около 176 000 (сто седемдесет и шест хиляди), башкирите 172 000 (сто седемдесет и две хиляди), марийци 62 000 (шесдесет и две хиляди), удмури 48 000 (четиридесет и осем хиляди) и други.

Към началото на XIX век от 352 000 (триста петдесет и две хиляди) чуваши, живеещи на територията на Руската империя, около 234 000 (двеста тридесет и четири хиляди), тоест около 66%, обитавали територията на днешна република Чувашия, а около 120 000 (сто и двадесет хиляди) около 34% (четиридесет и три процента), живеели на територията на Татарстан, Самарска и Уляновска област и Башкортостан.

Към края на XIX век от 844 000 (осемстотин четиридесет четири хиляди) чуваши, 301 000 (триста и една хиляди), живеели извън пределите на основните територии, обитавани от чувашката народност.

През XVIII век етническата карта на земите, обитавани от чувашкото население, била твърде пъстра. В края на века чувашите били около 81% (осемдесет и един процента) от цялото население на чувашкия край, русите били около 16,5% (шестнадесет цяло и пет процента), така наречените "казански татари" около 1,7% (едно цяло и седем процента), и мордвите около 2,7% (две цяло и седем процента).

Процесите на етническа консолидация на чувашката народност силно се усложнили и от различните административно - териториални реформи в Руската империя. Така между XVI-XVII век територията, обитавана от чувашите, се намирала под управлението на Казанския областен управител.

 С налагането на губернската реформа на цар Петър I, от 1708 година, тези земи влезли в границите на Казанската губерния. Само 6 години по-късно през 1714 година Казанската губерния била разделена, а с това и чувашките земи били поделени между Казанската губерния и новосъздадената Нижнигородска губерния.

Към края на XIX век чувашкото население вече било разделено между Казанска - 59,4% (петдесет и девет цяло и четири процента), Симбирска - 18,9% (осемнадесет цяло и девет процента), Самарска - 10,9% (десет цяло и девет процента), Уфимска - 6,9% (шест цяло и девет процента), Саратовска - 1,7% (едно цяло и седем процента) и Орембургска - 0,25% (нула цяло и двадесет и пет) губерния. По този начин чувашите се оказали разделени и смесени с другите народи, живеещи в Поволжието.

Същевременно преселническата политика на руските правителства, управлявали през XVII и първата половина на XVIII век, довела до големи размествания на населението в Поволжието, Приуралието и в част от Западните региони на Сибир.

Миграцията на чувашите в Закамието, Приуралието и Самарско - Саратовското Поволжие била особено активна през 40-те и 50- те години на XVIII век, тоест в годините на масовата и насилствена християнизация на населението в района на Поволжието.

Друга важна причина, довела до масовата миграция на населението била свързана с липсата на достатъчно обработваема земя в региона. Между 1740 година и 1770 година, десетки хиляди чуваши се преселили от Казанска в Оренбургска губерния, с цел стопанското усвояване на слабо заселените земи на губернията.

Трета важна причина за миграцията на населението била свързана и с неимоверното разорение на региона от правителствените войски, като наказание за масовото участие на населението във въстанието на Пугачов. 

В края на XIX век търсенето на работа било сред основните причини за преселването на чувашкото население. Чувашите се преселвали за да работят в уралските заводи, като миньори в шахтите на Донбас, като общи работници при строежа на железопътните линии в Самарския и Оренбургския край и особено при строежа на Казанската железопътна линия.

Към средата на XIX век част от чувашите, живеещи основно в Саратовска губерния, приели исляма и се изселили в Турция.

Относително масовото преселване на чувашки селяни към Западен Сибир и по-точно към Тоболска, Томска и Енисейска губерния имало по времето на Столипинската аграрна реформа.

В течение на целия XIX век и в началото на XX век, голяма част от чувашите, които живеели извън основните територии, заети от чувашкото население, загубили етническото си самосъзнание. Много от откъснатите и изолирани чувашки групи, независимо от това дали са били запазили старата си езическа вяра или са приели християнската религия, с течение на времето преминали към исляма. По данни на Н. В. Никольски този процес бил много показателен за цели селища, разположени в Закамието, както и за Свияжския, Тетюшкия, Симбирския и Буинския уезд.

Към средата на XIX век Б. Лясковский отбелязал, че самарските чуваши не се смесват нито с русите, нито с мордвите, а клонят повече към местните татари.

Както предполагат известните демографи С. И. Брук и В. М. Кабузан, естественият прираст на чувашите в дореволюционния период на Русия, сравнен с прираста на всички други урало - поволжски етноси, бил неестествено малък. Така например в периода между 1791 година и 1917 година числеността на чувашите се увеличила 5,2 пъти (пет цяло и два пъти), а за същото време числеността на така нареченото татарско население се увеличила около 10,3 (десет цяло и три  пъти), на мордвите 11,1 (единадесет цяло и един пъти), на башкирите 10,1 (десет цяло и един  пъти), на удмурите 11,1 (единадесет цяло и един пъти), на марийците 7,4 (седем цяло и четири пъти).

Основната причина за ниския прираст се дължала най-вече на факта, че изолираните групи чувашко населени сравнително бързо се приобщавали към така нареченото татарско население. Това ставало най-вече след като, противопоставяйки се на руските правителствени власти и на християнската църква, в чието лице чувашите виждали само потисници, те приемали доброволно и като ответна реакция ислямската религия. Тази религия била поставена от руското правителство и християнската църква в по-низше и неравностойно положение спрямо християнската и това водело много често до сериозни конфликти между властите и обикновените хора изповядващи исляма.

Същевременно руските царски власти често използвали като претекст именно смяната на християнската религия с исляма за достатъчна причина за смяна и на етническата принадлежност на дадено население. Така стотици хиляди чуваши били причислявани от държавните власти с лека ръка към един или друг народ от района на Поволжието.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kamenkalchev
Категория: История
Прочетен: 35132
Постинги: 11
Коментари: 10
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031